Иван християнският син и чудото на Юдо. Иван селският син и чудото Юдо. Руска народна приказка

В едно царство, в една държава живеели старец и старица и имали трима сина. Най-младият се казваше Иванушка. Живееха - не мързелуваха, работеха от сутрин до вечер: оряха земя и сеяха зърно.

Изведнъж лошите новини се разпространиха из това кралство-държава: мръсното чудо Юдо щеше да нападне земята им, да унищожи всички хора и да изгори всички градове и села с огън. Старецът и старицата започнаха да се пекат. И по-големите синове ги утешават:
- Не се тревожете, татко и майко! Да отидем при чудото Юдо, ще се бием с него до смърт! И за да не се чувствате тъжни сами, нека Иванушка остане с вас: той е още много млад, за да влезе в битка.
"Не", казва Иванушка, "не искам да стоя вкъщи и да те чакам, ще отида да се боря с чудото!"

Старецът и старицата не го спрели и разубедили. Екипираха и тримата сина за път. Братята взеха тежки тояги, взеха раници с хляб и сол, яхнаха добри коне и потеглиха.

Независимо колко дълго или кратко е пътуването, те срещат старец.

Страхотен, добри другари!
- Здравей, дядо!
-Къде отиваш?
- Ще се бием и ще се бием с мръсното чудо-юд, родна земязащити!
- Това е хубаво нещо! Само за битка не ви трябват палки, а дамаски мечове.
- Откъде да ги взема, дядо!
- И аз ще те науча. Хайде, добри хора, всичко е наред. Ще стигнете ли до висока планина. И в тази планина има дълбока пещера. Входът към нея е затрупан с голям камък. Отърляйте камъка, влезте в пещерата и намерете дамаски мечове там.

Братята благодариха на минувача и караха направо, както ги учеше. Те виждат висока планина с голям сив камък, търкален от едната страна. Братята отметнаха този камък и влязоха в пещерата. И там има всякакви оръжия - дори не можете да ги преброите! Всеки избра меч и продължи напред.

Благодаря, казват те, на минаващия човек. Ще ни бъде много по-лесно да се бием с мечове!

Карали, карали и стигнали до някакво село. Гледат – наоколо няма нито една жива душа. Всичко е изгоряло и счупено. Има една малка хижа. Братята влязоха в колибата. Старицата лежи на печката и пъшка.

Здравей бабо! - казват братята.
- Здравей, браво! Накъде си се запътил?
- Отиваме, бабо, до река Смородина, до моста на калината. Искаме да се борим с чудотворния съд и да не го допускаме на нашата земя.
- О, браво, за добро дело са се заели! Та нали той, злодеят, всички съсипа и ограби! И той стигна до нас. Аз съм единственият, който оцеля тук...

Братята прекарали нощта при старицата, станали рано сутринта и отново тръгнали на път.

Те се качват до самата река Смородина, до моста на калината. По целия бряг има мечове и счупени лъкове и човешки кости.

Братята намериха празна колиба и решиха да останат в нея.

Е, братя - казва Иван, - ние сме дошли в чужда посока, трябва да слушаме всичко и да се вгледаме по-отблизо. Да се ​​редуваме в патрулката, за да не пропуснем чудото Юдо през Калиновия мост.

Първата вечер по-големият брат отиде на патрул. Мина по брега, погледна през река Смородина - всичко беше тихо, не виждаше никого, не чуваше нищо. По-големият брат легна под една върба и заспа дълбоко, хъркайки силно.

А Иван лежи в колибата - не може да спи, не му дреме. След като мина полунощ, той взе дамаския си меч и отиде до река Смородина.

Гледа - по-големият му брат спи под един храст и хърка с цяло гърло. Иван не го събуди. Той се скри под калиновия мост, стоеше, пазеше прелеза.

Изведнъж водите на реката се развълнуваха, орлите закрещяха в дъбовете - приближаваше чудо Юдо с шест глави. Излезе на средата на калиновия мост - конят се препъна под него, черният гарван на рамото му трепна, а зад него черното куче настръхна. Шестглавото чудо Юдо казва:

Защо се спъна, коне мой? Защо се оживи, черен гарване? Защо си, черно куче, настръхнал? Или чувстваш, че Иван... селски синТук? Така че той още не е роден, а дори и да се е родил, не е бил годен да се бие! Ще го сложа на едната ръка и ще го ударя с другата!

Тогава Иван, селският син, излезе изпод моста и каза:

Не се хвали, чудо мръсно! Не стрелях по ясен сокол - твърде рано е да скубя пера! Не познах добрия човек - няма смисъл да го срамуваме! Хайде по-добра здравинаопитайте: който победи, ще се похвали.

И така, те се събраха, изравниха се и удариха толкова силно, че земята около тях започна да бучи.

Чудото Юд нямаше късмет: Иван, селският син, събори три от главите му с един замах.

Спри, Иване - селски син! - крещи чудото Юдо. - Дай ми почивка!
- Каква ваканция! Ти, чудо Юдо, имаш три глави, а аз имам една. Ето как. Ще имаш една глава, тогава ще си починем.

Пак се събраха, пак се удариха.

Иван селският син отсякъл чудотворната юда и последните три глави. След това наряза тялото на малки парчета и го хвърли в река Смородина, а шест глави постави под моста на калината. Върна се в хижата и си легна.

На сутринта идва по-големият брат. Иван го пита:

Е, виждал ли си нещо?
- Не, братя, и муха не мина!

Иван не му каза нито дума за това.

На следващата вечер средният брат отиде в патрул. Вървял, вървял, оглеждал се и се успокоявал. Катери се в храстите и заспа.

Иван също не разчиташе на него. След като мина полунощ, той веднага се екипира, взе острия си меч и отиде до река Смородина. Той се скри под калината и започна да пази.

Изведнъж водите на реката се развълнуваха, орлите закрещяха в дъбовете - деветглавото чудо Юдо се приближаваше. Щом се качи на моста на калината, конят се спъна под него, черният гарван на рамото му потрепна, черното куче настръхна зад него... Чудото Юдо удари коня с камшик по страните, враната по перата , кучето на ушите!

Защо се спъна, коне мой? Защо се оживи, черен гарване? Защо си, черно куче, настръхнал? Или усещате, че тук Иван е селски син? Значи той още не се е родил, а ако се е родил, не е годен за битка: ще го убия с един пръст!

Иван, селският син, изскочи изпод калиновия мост:
- Чакай, чудо Юдо, не се хвали, първо се заеми с работата! Да видим кой ще го вземе!

Иван като замахна един-два пъти със сабята си дамаскината, шест глави свали от чудо-юда. И чудото Юдо удари - заби Иван до колене във влажната земя. Иван, селският син, грабна шепа пясък и го хвърли право в очите на врага си. Докато Чудото Юдо бършеше и почистваше очите си, Иван отряза другите му глави. След това наряза тялото на малки парчета, хвърли го в река Смородина и постави деветте глави под калиновия мост. Той сам се върна в хижата. Легнах и заспах все едно нищо не се е случило.

На сутринта идва средният брат.

Е, пита Иван, нищо ли не видя през нощта?
- Не, нито една муха не прелетя до мен, нито един комар не изписка.
- Е, щом е така, елате с мен, братя мили, ще ви покажа и комар, и муха.

Иван доведе братята под Калиновия мост и им показа чудотворните глави на Юд.

„Ето – казва той, – видовете мухи и комари, които летят тук през нощта.“ А вие, братя, да не се биете, а да лежите на печката в къщи!

Братята се засрамиха. „Сънят“, казват те, „падна... На третата вечер самият Иван се приготви да тръгне на патрул.

"Аз", казва той, "отивам на ужасна битка!" А вие, братя, цяла нощ не спете, слушайте: като чуете свирнята ми, пуснете коня ми и се притечете на помощ.

Иван, селски син, дойде до река Смородина, застанал под Калинов мост, чака.

Щом мина полунощ, влажната земя започна да се тресе, водите в реката се развълнуваха, бурни ветрове завиха, орли закрещяха в дъбовете. Появява се дванадесетглавото чудо Юдо. Всичките дванадесет глави свирят, всичките дванадесет пламтят с огън и пламък. Конят на чудо-юд има дванадесет крила, косата на коня е медна, опашката и гривата са железни. Щом чудото Юдо се качи на моста на калината, конят се препъна под него, черният гарван на рамото му се изправи, черното куче зад него настръхна. Чудо Юдо кон с камшик отстрани, врана на перата, куче на ушите!

Защо се спъна, коне мой? Защо черният гарван започна? Защо, черното куче, настръхна? Или усещате, че тук Иван е селски син? Значи още не се е родил, а и да се е родил, не е годен за битка: само ще духна и няма да остане пепел!

Ето Иван, селският син, излезе изпод калиновия мост:
- Чакай, чудо Юдо, похвали се: за да не се опозориш!
- О, значи ти си, Иване, селският син? Защо дойде тук?
- Погледни се, вражеска сила, опитай смелостта си!
- Защо трябва да изпитваш смелостта ми? Ти си муха пред мен!

Иван, селският син на чудото, отговаря:
- Не съм дошъл да ти разказвам приказки, а не да слушам твоите. Дойдох да се бия до смърт, от теб, проклетия, добри хорадоставям!

Иван замахна със своя остър мечи отсече три глави на чудо-юда. Чудото Юдо вдигна тези глави, почеса ги с огнения си пръст, сложи ги на вратовете им и веднага всички глави израснаха, сякаш никога не бяха падали от раменете им.

На Иван му стана лошо: чудото Юдо го оглушава със свирня, изгаря го с огън, обсипва го с искри, забива го до колене във влажната земя... А той се киска:
- Не искаш ли да си починеш, Иване селски син?
- Каква ваканция? Според нас - удряй, нарязвай, не се грижи за себе си! - казва Иван.

Той подсвирна и хвърли дясната си ръкавица в колибата, където го чакаха братята му. Ръкавицата счупи всички стъкла на прозорците, а братята спят и не чуват нищо.

Иван се събра, замахна пак, по-силен от преди, и отсече шест глави на чудо-юда. Чудото Юдо вдигна главите си, удари огнен пръст, сложи ги на вратовете им - и отново всички глави бяха на мястото си. Той се нахвърли върху Иван и го заби до кръста във влажната земя.

Иван вижда, че нещата са зле. Той свали лявата си ръкавица и я хвърли в колибата. Ръкавицата проби през покрива, но всички братя спяха и не чуха нищо.

За трети път Иван, селският син, замахнал и отсякъл девет глави на чудото. Чудото Юдо ги вдигна, удари ги с огнен пръст, сложи ги на вратовете им - главите израснаха. Той се втурна към Иван и го заби във влажната земя до раменете му...

Иван свали шапката си и я хвърли в колибата. Този удар накара колибата да залитне и почти да се претърколи върху трупите. Точно тогава братята се събудили и чули коня на Иванов да цвили силно и да се скъсва от веригите.

Те се втурнаха към конюшнята, пуснаха коня и след това хукнаха след него.

Конят на Иванов препуска в галоп и започва да бие чудото Юдо с копитата си. Чудото-юдо изсвири, изсъска и започна да обсипва коня с искри.

Междувременно Иван, селският син, изпълзя от земята, измисли и отряза огнения пръст на чудото-юда. След това да му отрежем главите. Повали всеки един! Той нарязал тялото на малки парчета и го хвърлил в река Смородина.

Братята притичват тук.
- О, ти! - казва Иван. - Заради твоята сънливост за малко да платя с главата си!

Братята му го доведоха в колибата, измиха го, нахраниха го, напоиха го и го сложиха да спи.

Рано сутринта Иван стана и започна да се облича и обува.
-Къде стана толкова рано? - казват братята. - Трябваше да си почина след такова клане!
„Не“, отговаря Иван, „нямам време за почивка: ще отида до река Смородина да си търся пояса“, той го пусна там.
- Лов за теб! - казват братята. - Хайде да отидем в града и да си купим нов.
- Не, моята ми трябва!

Иван отиде до река Смородина, но не потърси пояса, а премина на другия бряг през моста на калината и се промъкна незабелязано до чудотворните камари от юда. Той се качи до отворения прозорец и започна да се ослушва - нещо друго ли планират тук?

Той гледа - три чудотворни жени на Юда и майка му, стара змия, седят в стаите. Седят и си говорят.

Първият казва:
- Ще отмъстя на Ивана, селския син, за мъжа си! Ще изпреваря, когато той и братята му се върнат у дома, ще внеса топлината и ще се превърна в кладенец. Ако искат да пият вода, ще умрат от първата глътка!
- Добра идея си измислил! - казва старата змия.

Вторият казва:
- И ще тичам напред и ще се превърна в ябълково дърво. Ако искат да ядат ябълка, ще бъдат накъсани на малки парчета!
– И ти хрумна добра идея! - казва старата змия.
„А аз – казва третият – ще ги направя сънливи и сънливи, а самият аз ще изтичам напред и ще се превърна в мек килим с копринени възглавници. Ако братята искат да легнат и да си починат, тогава ще бъдат изгорени с огън!
– И ти хрумна добра идея! - каза змията. - Е, ако не ги унищожите, аз самият ще се превърна в огромно прасе, ще ги настигна и ще глътна и трите!

Иван, селският син, чу тези речи и се върна при братята си.
- Е, намери ли си пояса? - питат братята.
- Намерен.
- И си струваше да отделите време за това!
- Заслужаваше си, братя!

След това братята се събраха и се прибраха.

Пътуват през степите, пътуват през ливадите. А денят е толкова горещ, толкова зноен. Жаден съм - нямам търпение! Гледат братята – има кладенец, в кладенеца плува сребърен черпак. Казват на Иван:
- Хайде, братко, да спрем, да пием една студена вода и да напоим конете!
„Не се знае каква вода има в този кладенец“, отговаря Иван. - Може би гнило и мръсно.

Той скочи от коня си и започна да сече и насича този кладенец с меча си. Кладенецът виеше и бучеше със зъл глас. Тогава мъглата се спусна, жегата намаля - не се чувствах жаден.
„Виждате ли, братя, каква вода имаше в кладенеца“, казва Иван.

Братята скочили от конете и искали да берат ябълки. А Иван изтича напред и започна да отсича ябълката с меч до самия корен. Ябълковото дърво виеше и пищеше...
- Виждате ли, братя, що за ябълка е това? Ябълките върху него са безвкусни!

Братята се качиха на конете и продължиха. Яздили, яздили и много се изморили. Гледат – на полето постлан шарен, мек килим, а върху него пухени възглавници.
„Хайде да легнем на този килим, да си починем, да подремнем един час!“, казват братята.
- Не, братя, няма да е меко да легна на този килим! – отговаря им Иван.

Братята му се ядосаха:
– Какъв гид си ти: това не бива, другото не бива!

Иван не каза нито дума в отговор. Той свали пояса си и го хвърли на килима. Крилото избухна в пламъци и изгоря.
- И с теб щеше да е така! – казва Иван на братята си.

Той се приближи до килима и използва меч, за да накълца килима и възглавниците на малки парченца. Той го наряза, разпръсна го настрани и каза:
- Напразно, братя, ме роптаете! В края на краищата, кладенецът, ябълковото дърво и килимът - всичко това бяха чудодейните съпруги на Юда. Искаха да ни унищожат, но не успяха: всички умряха!

Караха много или малко - изведнъж небето помръкна, вятърът зави, земята започна да реве: огромно прасе тичаше след тях. Отворила уста до ушите - иска да глътне Иван и братята му. Ето, другарите, не ставайте глупави, извадиха един фунт сол от пътните си чанти и ги хвърлиха в устата на прасето.

Прасето се зарадва - помисли си, че е хванала Иван, сина на селянина и братята му. Тя спря и започна да дъвче сол. И когато го опитах, отново се втурнах в преследването.

Тя тича, повдигайки четина, щракайки със зъби. Предстои да навакса...

Тогава Иван заповяда на братята да галопират в различни посоки: единият препусна надясно, другият наляво, а самият Иван препусна напред.

Едно прасе се затича и спря - не знаеше кого да настигне първо.

Докато тя мислеше и въртеше муцуната си на различни посоки, Иван скочи до нея, вдигна я и я удари с всичка сила на земята. Прасето се разпадна на прах и вятърът разпръсна тази пепел във всички посоки.

Оттогава всички чудеса и змии в този край изчезнаха - хората започнаха да живеят без страх.

И Иван, селският син и братята му, се върнаха у дома, при баща си, при майка си. И започнаха да живеят и да живеят, да орат нивата и да сеят жито.


Приказката Иван - селският син и чудото Юдо гласят:

В едно царство, в една държава живеели старец и старица и имали трима сина. Най-младият се казваше Иванушка. Живееха – не мързелуваха, по цял ден работеха, оряха и сеяха зърна.

Изведнъж новината се разпространи из това кралство-държава: подлото чудо Юдо щеше да нападне земята им, да унищожи всички хора и да изгори градовете и селата с огън. Старецът и старицата започнаха да се пекат. И синовете им ги утешават:

Не се притеснявайте, татко и майко, ние ще отидем при чудото Юдо, ще се бием с него до смърт. И за да не се чувствате тъжни сами, нека Иванушка остане с вас: той е още много млад, за да влезе в битка.

Не - казва Иван, - не ми отива да стоя вкъщи и да те чакам, ще отида да се боря с чудото!

Старецът и старицата не спряха и не разубедиха Иванушка и екипираха и тримата сина за пътуването. Братята взеха саби дамаскини, взеха раници с хляб и сол, яхнаха добри коне и потеглиха.

Карали, карали и стигнали до някакво село. Гледат - наоколо няма нито една жива душа, всичко е изгоряло, разбито, има само една малка колибка, едва стои. Братята влязоха в колибата. Старицата лежи на печката и пъшка.

„Здравей, бабо“, казват братята.

Здравейте, добри другари! Накъде си се запътил?

Ние, бабо, отиваме на река Смородина, на Калиновия мост. Искаме да се борим с чудотворния съд и да не го допускаме на нашата земя.

О, браво, хванаха се за работа! В края на краищата той, злодеят, съсипа, ограби и умъртви всички. Съседните кралства са като топка. И започнах да идвам тук. Аз съм единственият останал от тази страна: явно съм чудотворец и не ставам за храна.

Братята прекарали нощта при старицата, станали рано сутринта и отново тръгнали на път.

Те се качват до самата река Смородина, до Калиновия мост. По целия бряг лежат човешки кости.

Братята намериха празна колиба и решиха да останат в нея.

Е, братя - казва Иван, - ние сме дошли в чужда посока, трябва да слушаме всичко и да се вгледаме по-отблизо. Да се ​​редуваме в патрулката, за да не пропуснем чудото Юдо през Калиновия мост.

Първата вечер по-големият брат отиде на патрул. Мина по брега, погледна река Смородина - всичко беше тихо, не виждаше никого, не чуваше нищо. Той легна под един храст и заспа дълбоко, хъркайки силно.

А Иван лежи в колибата и не може да заспи. Не може да спи, не може да спи. След като мина полунощ, той взе дамаския си меч и отиде до река Смородина. Гледа - по-големият му брат спи под един храст и хърка с цяло гърло. Иван не си направи труда да го събуди, той се скри под Калиновия мост, стоеше там, пазеше прелеза.

Изведнъж водите на реката се развълнуваха, орлите закрещяха в дъбовете - чудото Юдо с шест глави си тръгваше. Излезе до средата на Калиновия мост - конят се препъна под него, черният гарван на рамото му се надигна, а зад него настръхна черното куче.

Шестглавото чудо Юдо казва:

Защо се спъна, коне мой? Защо черният гарван започна? Защо, черното куче, настръхна? Или усещате, че тук Иван е селски син? Така че той още не е роден, а дори и да се е родил, не е годен за битка. Ще го сложа на едната ръка и ще го ударя с другата - само ще го намокри!

Тук изпод моста излезе селският син Иван и каза:

Не се хвали, чудо мръсно! Без да застреляте ясен сокол, е твърде рано да му оскубете перата. Без да разпознаете добрия човек, няма смисъл да го хулите. Нека направим всичко възможно; който победи, ще се похвали.

И така, те се събраха, изравниха се и се удариха толкова жестоко, че земята около тях стенеше.

Чудото Юд нямаше късмет: Иван, селски син, събори три от главите му с един замах.

Спри, Иване - селски син! - крещи чудото Юдо. - Дай ми почивка!

Каква почивка! Ти, чудо Юдо, имаш три глави, а аз имам една! След като имате една глава, тогава ще почиваме.

Пак се събраха, пак се удариха.

Иван селският син отсякъл чудотворната юда и последните три глави. След това наряза тялото на малки парчета и го хвърли в река Смородина, а шест глави постави под Калиновия мост. Той сам се върна в хижата.

На сутринта идва по-големият брат. Иван го пита:

Е, нищо ли не видяхте?

Не, братя, и муха не мина покрай мен.

Иван не му каза нито дума за това.

На следващата вечер средният брат отиде в патрул. Вървял, вървял, оглеждал се и се успокоявал. Катери се в храстите и заспа.

Иван също не разчиташе на него. След като мина полунощ, той веднага се екипира, взе острия си меч и отиде до река Смородина. Скрил се под Калиновия мост и започнал да пази.

Внезапно водите на реката се развълнуваха, орлите закрещяха в дъбовете - деветглавото чудо Юдо си тръгваше. Щом влезе в Калиновия мост, конят се спъна под него, черният гарван на рамото му се надигна, черното куче настръхна зад него... Чудото на коня - по страните, враната - по перата, кучето на ушите!

Защо се спъна, коне мой? Защо черният гарван започна? Защо, черното куче, настръхна? Или усещате, че тук Иван е селски син? Значи той още не се е родил, а ако се е родил, не е годен за битка: ще го убия с един пръст!

Иван, селският син, изскочи изпод Калиновия мост:

Чакай, чудо Юдо, не се хвали, първо се заеми с работата! Все още не се знае кой ще го вземе.

Иван като размаха сабята дамаскина веднъж, два пъти, шест глави отсече от чудо-юда. И чудото Юдо удари Иван на коленете и заби земята в сиренето. Иван, селският син, грабна шепа пръст и я хвърли право в очите на противника си. Докато Чудото Юдо бършеше и почистваше очите си, Иван отряза другите му глави. След това взе тялото, наряза го на малки парчета и го хвърли в река Смородина, а деветте глави постави под Калиновия мост. Върна се в хижата, легна и заспа.

На сутринта идва средният брат.

Е, пита Иван, нищо ли не видя през нощта?

Не, нито една муха не прелетя близо до мен, нито един комар не изписка наблизо.

Е, щом е така, елате с мен, братя мили, ще ви покажа и комар, и муха!

Иван доведе братята под Калиновия мост и им показа чудодейните Юдови глави.

"Вижте", казва той, "какви мухи и комари летят тук през нощта!" Не трябва да се карате, а да лежите на печката вкъщи.

Братята се засрамиха.

Сънят, казват, падна...

На третата вечер самият Иван се приготви да тръгне на патрулка.

„Аз, казва той, отивам на страшна битка, а вие, братя, не спите цяла нощ, слушайте: като чуете свирнята ми, пуснете коня ми и се притечете на помощ.

Иван, селски син, дойде до река Смородина, застана под Калиновия мост и чакаше.

Щом мина полунощ, земята се разтресе, водите в реката се развълнуваха, бурни ветрове завиха, орли закрещяха в дъбовете... Дванадесетглавото чудо Юдо изязди. Всичките дванадесет глави свирят, всичките дванадесет пламтят с огън и пламък. Конят на чудото Юда има дванадесет крила, козината на коня е медна, опашката и гривата са железни. Щом чудото Юдо яздеше на Калиновия мост, конят се препъна под него, черният гарван на рамото му се оживи, черното куче зад него настръхна. Чудо Юдо кон с камшик отстрани, врана на перата, куче на ушите!

Защо се спъна, коне мой? Защо черният гарван започна? Защо, черното куче, настръхна? Или усещате, че тук Иван е селски син? Значи още не се е родил, а и да се е родил, не е годен за битка: само ще духна и прах няма да остане от него!

Ето Иван, селският син, излезе изпод Калиновия мост:

Престанете да се хвалите: за да не се опозорите!

Ти си Иване - селски син! защо дойде

Да те погледна, силата на врага, да тества силата ти.

Защо трябва да опитате моята крепост? Ти си муха пред мен.

Иван, селският син на чудото, отговаря:

Нито съм дошъл да ви разказвам приказки, нито да слушам вашите. Дойдох да се бия до смърт, да спася добрите хора от теб, проклетнико!

Иван замахнал с острия си меч и отсякъл три глави на чудото Юда. Чудото Юдо вдигна тези глави, прокара огнения си пръст върху тях - и веднага всички глави израснаха отново, сякаш никога не бяха падали от раменете си.

Иван, селският син, изживя лошо: чудото Юдо го оглушава със свирня, изгаря го с огън, обсипва го с искри, забива го в земята до колене в сирене. И той се смее:

Не искаш ли да си починеш и да се оправиш, Иване, селски син?

Каква ваканция! Според нас - удряй, нарязвай, не се грижи за себе си! - казва Иван.

Той подсвирна, излая и хвърли дясната си ръкавица в колибата, където останаха братята. Ръкавицата счупи всички стъкла на прозорците, а братята спят и не чуват нищо.

Иван се събра, замахна пак, по-силен от преди, и отсече шест глави на чудо-юда.

Чудото Юдо вдигна главите си, нарисува огнен пръст - и отново всички глави бяха на мястото си. Той се нахвърли върху Иван и го удари до кръста във влажната земя.

Иван вижда, че нещата са зле. Той свали лявата си ръкавица и я хвърли в колибата. Ръкавицата проби през покрива, но всички братя спяха и не чуха нищо.

Третият път Иван, селският син, замахнал още по-силно и отрязал девет глави на чудото-юда. Чудото Юдо ги вдигна, нарисува ги с огнен пръст - главите израснаха. Той се втурна към Иван и го заби в земята до раменете му.

Иван свали шапката си и я хвърли в колибата. Този удар накара колибата да залитне и почти да се претърколи върху трупите.

Точно тогава братята се събудили и чули коня на Иванов да цвили силно и да се скъсва от веригите.

Те се втурнаха към конюшнята, спуснаха коня и след него самите те изтичаха на помощ на Иван.

Конят на Иванов се затича и започна да бие с копита чудото Юдо. Чудото-юдо изсвири, изсъска и започна да сипе искри по коня... А Иван, селският син, междувременно изпълзя от земята, свикна и отряза огнения пръст на чудо-юдото. След това да отрежем главите му, да отсечем всяка една, да нарежем торса му на малки парчета и да хвърлим всичко в река Смородина.

Братята притичват тук.

О, вие, сънливци! - казва Иван. - Заради твоя сън едва не загубих живота си.

Братята му го доведоха в колибата, измиха го, нахраниха го, напоиха го и го сложиха да спи.

Рано сутринта Иван стана и започна да се облича и обува.

Къде стана толкова рано? - казват братята. - Щях да си почина след такова клане.

„Не“, отговаря Иван, „нямам време за почивка: ще отида до река Смородина да си търся шала“, пусна го той.

Лов за теб! - казват братята. - Хайде да отидем в града и да си купим нов.

Не, трябва ми този!

Иван отиде до река Смородина, премина на другия бряг през Калиновия мост и се промъкна до чудотворните каменни стаи на Юда. Той се приближи до отворения прозорец и започна да се ослушва дали не са намислили нещо друго. Той гледа - три чудотворни жени на Юда и майка му, стара змия, седят в стаите. Те седят и си говорят.

Най-големият казва:

- Ще отмъстя на Ивана, селския син, за моя мъж! Ще изпреваря, когато той и братята му се върнат у дома, ще внеса топлината и ще се превърна в кладенец. Те ще искат да пият вода и ще се пръснат от първата глътка!

Хубава идея ти е хрумнала! - казва старата змия.

Вторият каза:

И ще изпреваря себе си и ще се превърна в ябълково дърво. Ако искат да ядат ябълка, ще бъдат накъсани на малки парчета!

И на теб ти хрумна добра идея! - казва старата змия.

И аз - казва третият - ще ги направя сънливи и сънливи, а самият аз ще изтичам напред и ще се превърна в мек килим с копринени възглавници. Ако братята искат да легнат и да си починат, тогава ще бъдат изгорени с огън!

Змията й отговаря:

И ти хрумна добра идея! Е, скъпи мои снахи, ако не ги унищожите, утре аз самата ще ги настигна и ще ги глътна и трите.

Иван, селският син, изслуша всичко това и се върна при братята си.

Е, намери ли си носната кърпичка? - питат братята.

И си заслужаваше времето!

Заслужаваше си братя!

След това братята се събраха и се прибраха.

Пътуват през степите, пътуват през ливадите. А денят е толкова горещ, че нямам търпение, жаден съм. Гледат братята – има кладенец, в кладенеца плува сребърен черпак. Казват на Иван:

Хайде, братко, да спрем, да пием една студена вода и да напоим конете.

Не се знае каква вода има в този кладенец”, отговаря Иван. - Може би гнило и мръсно.

Той скочи от добрия си кон и започна да сече и насича този кладенец с меча си. Кладенецът виеше и бучеше със зъл глас. Изведнъж мъглата се спусна, жегата намаля и не усетих жажда.

Виждате ли, братя, каква вода имаше в кладенеца! - казва Иван.

Дълго ли, късо ли, ябълково дърво видяхме. На него висят узрели и румени ябълки.

Братята скочили от конете и се канели да берат ябълки, но Иван, синът на селянина, изтичал напред и започнал да сече и цепеше ябълката с меч. Ябълковото дърво виеше и пищеше...

Виждате ли, братя, що за ябълка е това? Вкусни ябълки!

Яздили, яздили и много се изморили. Гледат - на полето има мек килим, а върху него има пухени възглавници.

Нека легнем на този килим и да се отпуснем малко! - казват братята.

Не, братя, няма да е меко да легна на този килим! – отговаря Иван.

Братята му се ядосаха:

Какъв гид си ти: това не бива, другото не бива!

Иван не каза нито дума в отговор, свали пояса си и го хвърли на килима. Крилата избухнаха в пламъци - нищо не остана на мястото си.

И с теб щеше да е така! – казва Иван на братята си.

Той се приближи до килима и използва меч, за да накълца килима и възглавниците на малки парченца. Той го наряза, разпръсна го настрани и каза:

Напразно, братя, ме роптаете! В края на краищата и кладенецът, и ябълковото дърво, и този килим - всички бяха чудодейни съпруги на Юда. Искаха да ни унищожат, но не успяха: всички умряха!

Караха много или малко - изведнъж небето потъмня, вятърът зави и бръмчи: самата стара змия летеше след тях. Отворила уста от небето до земята - иска да глътне Иван и братята му. Тук хората, не бъди глупав, извадиха един фунт сол от пътните си чанти и ги хвърлиха в устата на змията.

Змията се зарадва - тя помисли, че е уловила Иван, сина на селянина и братята му. Тя спря и започна да дъвче сол. И когато го опитах и ​​разбрах, че това не са добри хора, отново се втурнах в преследването.

Иван вижда, че бедата е неминуема - тръгва с пълна скорост коня си, а братята му го следват. Скочи и скочи, скочи и скочи...

Гледат – има ковачница, а в тая ковачница работят дванадесет ковачи.

Ковачи, ковачи — казва Иван, — пуснете ни във вашата ковачница!

Ковачите пуснали братята вътре, а зад тях затворили ковачницата с дванадесет железни врати и дванадесет ковани ключалки.

Змията долетя до ковачницата и извика:

Ковачи, ковачи, дайте ми Иван - селския син и братята му! А ковачите й отговориха:

Прокарайте езика си през дванадесет железни врати и тогава ще го вземете!

Змията започна да ближе железните врати. Облиза, облиза, облиза, облиза - облиза единадесет врати. Остана само една врата...

Змията се умори и седна да си почине.

Тогава Иван, селският син, изскочи от ковачницата, вдигна змията и я удари с всичка сила във влажната земя. Разпадна се на фин прах и вятърът разпръсна този прах във всички посоки. Оттогава всички чудеса и змии в този край изчезнаха и хората започнаха да живеят без страх.

И Иван, селският син и братята му, се върнаха у дома, при баща си, при майка си и започнаха да живеят и живеят, орат полето и събират хляб.

Той сам се върна в хижата. Легнах и заспах все едно нищо не се е случило.
На сутринта идва средният брат.
- Е - пита Иван - нищо ли не видя през нощта?
- Не, нито една муха не прелетя до мен, нито един комар не изписка.
- Е, щом е така, елате с мен, братя мили, ще ви покажа и комар, и муха.
Иван довел братята под Калиновия мост и им показал чудо – Юдовите глави.
"Вижте", казва той, "какви мухи и комари летят тук през нощта." А вие, братя, да не се биете, а да лежите на печката в къщи!
Братята се засрамиха.
„Сънят“, казват те, „падна...
На третата вечер самият Иван се приготви да тръгне на патрулка.
"Аз", казва той, "отивам на ужасна битка!" А вие, братя, цяла нощ не спете, слушайте: като чуете свирнята ми, пуснете коня ми и се притечете на помощ.
Иван, селски син, дойде до река Смородина, застана под Калиновия мост и чакаше. Щом мина полунощ, влажната земя започна да се тресе, водите в реката се развълнуваха, бурни ветрове завиха, орли закрещяха в дъбовете. Излиза чудо - дванадесетглавият Юдо. Всичките дванадесет глави свирят, всичките дванадесет пламтят с огън. Конят на чудото има дванадесет крила, козината му е медна, опашката и гривата му са железни. Веднага щом чудото - Юдо яздеше на моста на калината - конят се препъна под него, черният гарван на рамото му се надигна, черното куче отзад настръхна. Чудо на кон с камшик отстрани, врана на пера, куче на уши!
- Защо, коне мой, се спъна? Защо черният гарван започна? Защо, черното куче, настръхна? Или усещате, че тук Иван е селски син? Значи още не се е родил, а и да се е родил, не е годен за битка: само ще духна и няма да остане пепел! Ето Иван, селският син, излезе изпод калиновия мост:
- Чакай, това е чудо - само се похвали, за да не се опозориш!
- О, значи ти си, Иване, селският син? Защо дойде тук?
- Погледни се, вражеска сила, опитай смелостта си!
- Защо трябва да изпитваш смелостта ми? Ти си муха пред мен!
Иван, селският син, отговаря на чудото - Юда:
- Не съм дошъл да ти разказвам приказки, а не да слушам твоите. Дойдох да се бия до смърт, да спася добрите хора от теб, проклетнико!
Тук Иван замахнал с острия си меч и отсякъл три глави на чудото - Юда. Чудото Юдо вдигна тези глави, почеса ги с огнения си пръст, сложи ги на вратовете им и веднага всички глави израснаха, сякаш никога не бяха падали от раменете им.
На Иван му стана лошо: чудото - Юдото го оглушава със свирня, гори го с огън, пече го, обсипва го с искри, забива го до колене във влажната земя... А той се киска:
- Не искаш ли да си почиваш, Иван е селски син.
- Каква ваканция? Според нас - удряй, нарязвай, не се грижи за себе си! - казва Иван.
Той подсвирна и хвърли дясната си ръкавица в колибата, където го чакаха братята му. Ръкавицата счупи всички стъкла на прозорците, а братята спяха и не чуха нищо.
Иван събрал сили, замахнал отново, по-силен от преди, и отсякъл шест глави на чудото - Юда. Чудо - Юдо вдигна главите им, удари огнен пръст, сложи ги на вратовете им - и отново всички глави бяха на мястото си. Той се нахвърли върху Иван и го заби до кръста във влажната земя.
Иван вижда, че нещата са зле. Той свали лявата си ръкавица и я хвърли в колибата. Ръкавицата проби през покрива, но всички братя спяха и не чуха нищо.
За трети път Иван, селският син, замахнал и отсякъл девет глави на чудото. Чудо - Юдо ги вдигна, удари ги с огнен пръст, сложи ги на вратовете им - главите израснаха. Той се втурна към Иван и го заби във влажната земя до раменете... Иван свали шапката си и го хвърли в колибата. Този удар накара колибата да залитне и почти да се претърколи върху трупите. Точно тогава братята се събудили, чули коня на Иванов да цвили силно и да се скъсва от веригите. Те се втурнаха към конюшнята, пуснаха коня и след това хукнаха след него.
Конят на Иванов препуска в галоп и започва да бие чудото с копита. Чудото-юдо изсвири, изсъска и започна да обсипва коня с искри.
Междувременно Иван, синът на селянина, изпълзя от земята, измисли и отряза огнения пръст на чудото. След това да му отрежем главите. Повали всеки един! Той нарязал тялото на малки парчета и го хвърлил в река Смородина.
Братята притичват тук.
- О, ти! - казва Иван. - Заради твоята сънливост за малко да платя с главата си!
Братята му го доведоха в колибата, измиха го, нахраниха го, напоиха го и го сложиха да спи.
Рано сутринта Иван стана и започна да се облича и обува.
-Къде стана толкова рано? - казват братята. - Трябваше да си почина след такова клане!
„Не“, отговаря Иван, „нямам време за почивка: ще отида до река Смородина да си търся пояса“, той го пусна там.
- Лов за теб! - казват братята. - Хайде да отидем в града и да си купим нов.
- Не, моята ми трябва!
Иван отиде до река Смородина, но не потърси крилото, а премина на другия бряг през моста на калината и се промъкна незабелязано до чудото - каменните стаи на Юда. Той се качи до отворения прозорец и започна да се ослушва - нещо друго ли планират тук?
Гледа - три чудеса седят в стаите - жените на Юда и майка му, стара змия. Седят и си говорят. Първият казва:
- Ще отмъстя на Ивана, селския син, за мъжа си! Ще изпреваря, когато той и братята му се върнат у дома, ще внеса топлината и ще се превърна в кладенец. Ако искат да пият вода, ще умрат от първата глътка!
Хубава идея ти е хрумнала! - казва старата змия.
Вторият казва:
- И ще тичам напред и ще се превърна в ябълково дърво. Ако искат да ядат ябълка, ще бъдат накъсани на малки парчета!
– И ти хрумна добра идея! - казва старата змия.
„А аз – казва третият – ще ги направя сънливи и сънливи, а самият аз ще изтичам напред и ще се превърна в мек килим с копринени възглавници. Ако братята искат да легнат и да си починат, тогава ще бъдат изгорени с огън! – И ти хрумна добра идея!
- каза змията. - Е, ако не ги унищожите, аз самият ще се превърна в огромно прасе, ще ги настигна и ще глътна и трите!
Иван, селският син, чу тези речи и се върна при братята си.
- Е, намери ли си пояса? - питат братята.
- Намерен.
- И си струваше да отделите време за това!
- Заслужаваше си, братя!
След това братята се събраха и се прибраха. Пътуват през степите, пътуват през ливадите. А денят е толкова горещ, толкова зноен. Жаден съм - нямам търпение! Гледат братята – има кладенец, в кладенеца плува сребърен черпак.
Казват на Иван:
- Хайде, братко, да спрем, да пием една студена вода и да напоим конете!
„Не се знае каква вода има в този кладенец“, отговаря Иван. - Може би гнило и мръсно.
Той скочи от коня си и започна да сече и насича този кладенец с меча си. Кладенецът виеше и бучеше със зъл глас. Тогава мъглата се спусна, жегата намаля - не се чувствах жаден.
„Виждате ли, братя, каква вода имаше в кладенеца“, казва Иван. Те продължиха. Независимо дали беше дълго или кратко пътуване, видяхме ябълково дърво.
На него висят ябълки, големи и румени.
Братята скочили от конете и искали да берат ябълки. А Иван изтича напред и започна да отсича ябълката с меч до самия корен. Ябълковото дърво виеше и пищеше...
- Виждате ли, братя, що за ябълка е това? Ябълките върху него са безвкусни!
Братята се качиха на конете и продължиха. Яздили, яздили и много се изморили. Гледат – на полето постлан шарен, мек килим, а върху него пухени възглавници. - Хайде да легнем на този килим, да се отпуснем, да подремнем един час! - казват братята.
- Не, братя, няма да е меко да легна на този килим! – отговаря им Иван.
Братята му се ядосаха:
– Какъв гид си ти: това не бива, другото не бива!
Иван не каза нито дума в отговор. Той свали пояса си и го хвърли на килима. Крилото избухна в пламъци и изгоря.
- И с теб щеше да е така! – казва Иван на братята си.
Той се приближи до килима и използва меч, за да накълца килима и възглавниците на малки парченца. Той го наряза, разпръсна го настрани и каза:
- Напразно, братя, ме роптаете! В крайна сметка кладенецът, ябълковото дърво и килимът - всичко това е чудо - бяха съпругите на Юд.

В едно царство, в една държава живеели старец и старица и имали трима сина. Най-младият се казваше Иванушка. Живееха – не мързелуваха, по цял ден работеха, оряха и сеяха зърна.

Изведнъж новината се разпространи из това кралство-държава: подлото чудо Юдо щеше да нападне земята им, да унищожи всички хора и да изгори градовете и селата с огън. Старецът и старицата започнаха да се пекат. И синовете им ги утешават:

Не се притеснявайте, татко и майко, ние ще отидем при чудото Юдо, ще се бием с него до смърт. И за да не се чувствате тъжни сами, нека Иванушка остане с вас: той е още много млад, за да влезе в битка.

Не - казва Иван, - не ми отива да стоя вкъщи и да те чакам, ще отида да се боря с чудото!

Старецът и старицата не спряха и не разубедиха Иванушка и екипираха и тримата сина за пътуването. Братята взеха саби дамаскини, взеха раници с хляб и сол, яхнаха добри коне и потеглиха.

Карали, карали и стигнали до някакво село. Гледат - наоколо няма нито една жива душа, всичко е изгоряло, разбито, има само една малка колибка, едва стои. Братята влязоха в колибата. Старицата лежи на печката и пъшка.

„Здравей, бабо“, казват братята.

Здравейте, добри другари! Накъде си се запътил?

Ние, бабо, отиваме на река Смородина, на Калиновия мост. Искаме да се борим с чудотворния съд и да не го допускаме на нашата земя.

О, браво, хванаха се за работа! В края на краищата той, злодеят, съсипа, ограби и умъртви всички. Съседните кралства са като топка. И започнах да идвам тук. Аз съм единственият останал от тази страна: явно съм чудотворец и не ставам за храна.

Братята прекарали нощта при старицата, станали рано сутринта и отново тръгнали на път.

Те се качват до самата река Смородина, до Калиновия мост. По целия бряг лежат човешки кости.

Братята намериха празна колиба и решиха да останат в нея.

Е, братя - казва Иван, - ние сме дошли в чужда посока, трябва да слушаме всичко и да се вгледаме по-отблизо. Да се ​​редуваме в патрулката, за да не пропуснем чудото Юдо през Калиновия мост.

Първата вечер по-големият брат отиде на патрул. Мина по брега, погледна река Смородина - всичко беше тихо, не виждаше никого, не чуваше нищо. Той легна под един храст и заспа дълбоко, хъркайки силно.

А Иван лежи в колибата и не може да заспи. Не може да спи, не може да спи. След като мина полунощ, той взе дамаския си меч и отиде до река Смородина. Гледа - по-големият му брат спи под един храст и хърка с цяло гърло. Иван не си направи труда да го събуди, той се скри под Калиновия мост, стоеше там, пазеше прелеза.

Изведнъж водите на реката се развълнуваха, орлите закрещяха в дъбовете - чудото Юдо с шест глави си тръгваше. Излезе до средата на Калиновия мост - конят се препъна под него, черният гарван на рамото му се надигна, а зад него настръхна черното куче.

Шестглавото чудо Юдо казва:

Защо се спъна, коне мой? Защо черният гарван започна? Защо, черното куче, настръхна? Или усещате, че тук Иван е селски син? Така че той още не е роден, а дори и да се е родил, не е годен за битка. Ще го сложа на едната ръка и ще го ударя с другата - само ще го намокри!

Тук изпод моста излезе селският син Иван и каза:

Не се хвали, чудо мръсно! Без да застреляте ясен сокол, е твърде рано да му оскубете перата. Без да разпознаете добрия човек, няма смисъл да го хулите. Нека направим всичко възможно; който победи, ще се похвали.

И така, те се събраха, изравниха се и се удариха толкова жестоко, че земята около тях стенеше.

Чудото Юд нямаше късмет: Иван, селски син, събори три от главите му с един замах.

Спри, Иване - селски син! - крещи чудото Юдо. - Дай ми почивка!

Каква почивка! Ти, чудо Юдо, имаш три глави, а аз имам една! След като имате една глава, тогава ще почиваме.

Пак се събраха, пак се удариха.

Иван селският син отсякъл чудотворната юда и последните три глави. След това наряза тялото на малки парчета и го хвърли в река Смородина, а шест глави постави под Калиновия мост. Той сам се върна в хижата.

На сутринта идва по-големият брат. Иван го пита:

Е, нищо ли не видяхте?

Не, братя, и муха не мина покрай мен.

Иван не му каза нито дума за това.

На следващата вечер средният брат отиде в патрул. Вървял, вървял, оглеждал се и се успокоявал. Катери се в храстите и заспа.

Иван също не разчиташе на него. След като мина полунощ, той веднага се екипира, взе острия си меч и отиде до река Смородина. Скрил се под Калиновия мост и започнал да пази.

Внезапно водите на реката се развълнуваха, орлите закрещяха в дъбовете - деветглавото чудо Юдо си тръгваше. Щом влезе в Калиновия мост, конят се спъна под него, черният гарван на рамото му се надигна, черното куче настръхна зад него... Чудото на коня - по страните, враната - по перата, кучето на ушите!

Защо се спъна, коне мой? Защо черният гарван започна? Защо, черното куче, настръхна? Или усещате, че тук Иван е селски син? Значи той още не се е родил, а ако се е родил, не е годен за битка: ще го убия с един пръст!

Иван, селският син, изскочи изпод Калиновия мост:

Чакай, чудо Юдо, не се хвали, първо се заеми с работата! Все още не се знае кой ще го вземе.

Иван като размаха сабята дамаскина веднъж, два пъти, шест глави отсече от чудо-юда. И чудото Юдо удари Иван на коленете и заби земята в сиренето. Иван, селският син, грабна шепа пръст и я хвърли право в очите на противника си. Докато Чудото Юдо бършеше и почистваше очите си, Иван отряза другите му глави. След това взе тялото, наряза го на малки парчета и го хвърли в река Смородина, а деветте глави постави под Калиновия мост. Върна се в хижата, легна и заспа.

На сутринта идва средният брат.

Е, пита Иван, нищо ли не видя през нощта?

Не, нито една муха не прелетя близо до мен, нито един комар не изписка наблизо.

Е, щом е така, елате с мен, братя мили, ще ви покажа и комар, и муха!

Иван доведе братята под Калиновия мост и им показа чудодейните Юдови глави.

"Вижте", казва той, "какви мухи и комари летят тук през нощта!" Не трябва да се карате, а да лежите на печката вкъщи.

Братята се засрамиха.

Сънят, казват, падна...

На третата вечер самият Иван се приготви да тръгне на патрулка.

„Аз, казва той, отивам на страшна битка, а вие, братя, не спите цяла нощ, слушайте: като чуете свирнята ми, пуснете коня ми и се притечете на помощ.

Иван, селски син, дойде до река Смородина, застана под Калиновия мост и чакаше.

Щом мина полунощ, земята се разтресе, водите в реката се развълнуваха, бурни ветрове завиха, орли закрещяха в дъбовете... Дванадесетглавото чудо Юдо изязди. Всичките дванадесет глави свирят, всичките дванадесет пламтят с огън и пламък. Конят на чудото Юда има дванадесет крила, козината на коня е медна, опашката и гривата са железни. Щом чудото Юдо яздеше на Калиновия мост, конят се препъна под него, черният гарван на рамото му се оживи, черното куче зад него настръхна. Чудо Юдо кон с камшик отстрани, врана на перата, куче на ушите!

Защо се спъна, коне мой? Защо черният гарван започна? Защо, черното куче, настръхна? Или усещате, че тук Иван е селски син? Значи още не се е родил, а и да се е родил, не е годен за битка: само ще духна и прах няма да остане от него!

Ето Иван, селският син, излезе изпод Калиновия мост:

Престанете да се хвалите: за да не се опозорите!

Ти си Иване - селски син! защо дойде

Да те погледна, силата на врага, да тества силата ти.

Защо трябва да опитате моята крепост? Ти си муха пред мен.

Иван, селският син на чудото, отговаря:

Нито съм дошъл да ви разказвам приказки, нито да слушам вашите. Дойдох да се бия до смърт, да спася добрите хора от теб, проклетнико!

Иван замахнал с острия си меч и отсякъл три глави на чудото Юда. Чудото Юдо вдигна тези глави, прокара огнения си пръст върху тях - и веднага всички глави израснаха отново, сякаш никога не бяха падали от раменете си.

Иван, селският син, изживя лошо: чудото Юдо го оглушава със свирня, изгаря го с огън, обсипва го с искри, забива го в земята до колене в сирене. И той се смее:

Не искаш ли да си починеш и да се оправиш, Иване, селски син?

Каква ваканция! Според нас - удряй, нарязвай, не се грижи за себе си! - казва Иван.

Той подсвирна, излая и хвърли дясната си ръкавица в колибата, където останаха братята. Ръкавицата счупи всички стъкла на прозорците, а братята спят и не чуват нищо.

Иван се събра, замахна пак, по-силен от преди, и отсече шест глави на чудо-юда.

Чудото Юдо вдигна главите си, нарисува огнен пръст - и отново всички глави бяха на мястото си. Той се нахвърли върху Иван и го удари до кръста във влажната земя.

Иван вижда, че нещата са зле. Той свали лявата си ръкавица и я хвърли в колибата. Ръкавицата проби през покрива, но всички братя спяха и не чуха нищо.

Третият път Иван, селският син, замахнал още по-силно и отрязал девет глави на чудото-юда. Чудото Юдо ги вдигна, нарисува ги с огнен пръст - главите израснаха. Той се втурна към Иван и го заби в земята до раменете му.

Иван свали шапката си и я хвърли в колибата. Този удар накара колибата да залитне и почти да се претърколи върху трупите.

Точно тогава братята се събудили и чули коня на Иванов да цвили силно и да се скъсва от веригите.

Те се втурнаха към конюшнята, спуснаха коня и след него самите те изтичаха на помощ на Иван.

Конят на Иванов се затича и започна да бие с копита чудото Юдо. Чудото-юдо изсвири, изсъска и започна да сипе искри по коня... А Иван, селският син, междувременно изпълзя от земята, свикна и отряза огнения пръст на чудо-юдото. След това да отрежем главите му, да отсечем всяка една, да нарежем торса му на малки парчета и да хвърлим всичко в река Смородина.

Братята притичват тук.

О, вие, сънливци! - казва Иван. - Заради твоя сън едва не загубих живота си.

Братята му го доведоха до хижата, измит, нахранен, напоен и сложен в леглото.

Рано сутринта Иван стана и започна да се облича и обува.

Къде стана толкова рано? - казват братята. - Щях да си почина след такова клане.

„Не“, отговаря Иван, „нямам време за почивка: ще отида до река Смородина да си търся шала“, пусна го той.

Лов за теб! - казват братята. - Хайде да отидем в града и да си купим нов.

Не, трябва ми този!

Иван отиде до река Смородина, премина на другия бряг през Калиновия мост и се промъкна до чудотворните каменни стаи на Юда. Той се приближи до отворения прозорец и започна да се ослушва дали не са намислили нещо друго. Той гледа - три чудотворни жени на Юда и майка му, стара змия, седят в стаите. Те седят и си говорят.

Най-големият казва:

Ще отмъстя на Ивана, селския син, за моя мъж! Ще изпреваря, когато той и братята му се върнат у дома, ще внеса топлината и ще се превърна в кладенец. Те ще искат да пият вода и ще се пръснат от първата глътка!

Хубава идея ти е хрумнала! - казва старата змия.

Вторият каза:

И ще изпреваря себе си и ще се превърна в ябълково дърво. Ако искат да ядат ябълка, ще бъдат накъсани на малки парчета!

И на теб ти хрумна добра идея! - казва старата змия.

И аз - казва третият - ще ги направя сънливи и сънливи, а самият аз ще изтичам напред и ще се превърна в мек килим с копринени възглавници. Ако братята искат да легнат и да си починат, тогава ще бъдат изгорени с огън!

Змията й отговаря:

И ти хрумна добра идея! Е, скъпи мои снахи, ако не ги унищожите, утре аз самата ще ги настигна и ще ги глътна и трите.

Иван, селският син, изслуша всичко това и се върна при братята си.

Е, намери ли си носната кърпичка? - питат братята.

И си заслужаваше времето!

Заслужаваше си братя!

След това братята се събраха и се прибраха.

Пътуват през степите, пътуват през ливадите. А денят е толкова горещ, че нямам търпение, жаден съм. Гледат братята – има кладенец, в кладенеца плува сребърен черпак. Казват на Иван:

Хайде, братко, да спрем, да пием една студена вода и да напоим конете.

Не се знае каква вода има в този кладенец”, отговаря Иван. - Може би гнило и мръсно.

Той скочи от добрия си кон и започна да сече и насича този кладенец с меча си. Кладенецът виеше и бучеше със зъл глас. Изведнъж мъглата се спусна, жегата намаля и не усетих жажда.

Виждате ли, братя, каква вода имаше в кладенеца! - казва Иван.

Дълго ли, късо ли, ябълково дърво видяхме. На него висят узрели и румени ябълки.

Братята скочили от конете и се канели да берат ябълки, но Иван, синът на селянина, изтичал напред и започнал да сече и цепеше ябълката с меч. Ябълковото дърво виеше и пищеше...

Виждате ли, братя, що за ябълка е това? Вкусни ябълки!

Яздили, яздили и много се изморили. Гледат - на полето има мек килим, а върху него има пухени възглавници.

Нека легнем на този килим и да се отпуснем малко! - казват братята.

Не, братя, няма да е меко да легна на този килим! – отговаря Иван.

Братята му се ядосаха:

Какъв гид си ти: това не бива, другото не бива!

Иван не каза нито дума в отговор, свали пояса си и го хвърли на килима. Крилата избухнаха в пламъци - нищо не остана на мястото си.

И с теб щеше да е така! – казва Иван на братята си.

Той се приближи до килима и използва меч, за да накълца килима и възглавниците на малки парченца. Той го наряза, разпръсна го настрани и каза:

Напразно, братя, ме роптаете! В края на краищата и кладенецът, и ябълковото дърво, и този килим - всички бяха чудодейни съпруги на Юда. Искаха да ни унищожат, но не успяха: всички умряха!

Караха много или малко - изведнъж небето потъмня, вятърът зави и бръмчи: самата стара змия летеше след тях. Отворила уста от небето до земята - иска да глътне Иван и братята му. Тук хората, не бъди глупав, извадиха един фунт сол от пътните си чанти и ги хвърлиха в устата на змията.

Змията се зарадва - тя помисли, че е уловила Иван, сина на селянина и братята му. Тя спря и започна да дъвче сол. И когато го опитах и ​​разбрах, че това не са добри хора, отново се втурнах в преследването.

Иван вижда, че бедата е неминуема - тръгва с пълна скорост коня си, а братята му го следват. Скочи и скочи, скочи и скочи...

Гледат – има ковачница, а в тая ковачница работят дванадесет ковачи.

Ковачи, ковачи — казва Иван, — пуснете ни във вашата ковачница!

Ковачите пуснали братята вътре, а зад тях затворили ковачницата с дванадесет железни врати и дванадесет ковани ключалки.

Змията долетя до ковачницата и извика:

Ковачи, ковачи, дайте ми Иван - селския син и братята му! А ковачите й отговориха:

Прокарайте езика си през дванадесет железни врати и тогава ще го вземете!

Змията започна да ближе железните врати. Облиза, облиза, облиза, облиза - облиза единадесет врати. Остана само една врата...

Змията се умори и седна да си почине.

Тогава Иван, селският син, изскочи от ковачницата, вдигна змията и я удари с всичка сила във влажната земя. Разпадна се на фин прах и вятърът разпръсна този прах във всички посоки. Оттогава всички чудеса и змии в този край изчезнаха и хората започнаха да живеят без страх.

И Иван, селският син и братята му, се върнаха у дома, при баща си, при майка си и започнаха да живеят и живеят, орат полето и събират хляб.

В едно царство, в една държава живеели старец и старица и имали трима сина. Най-младият се казваше Иванушка. Живееха – не мързелуваха, по цял ден работеха, оряха и сеяха зърна.

Изведнъж новината се разпространи из това кралство-държава: подлото чудо Юдо щеше да нападне земята им, да унищожи всички хора и да изгори градовете и селата с огън. Старецът и старицата започнаха да се пекат. И синовете им ги утешават:

Не се притеснявайте, татко и майко, ние ще отидем при чудото Юдо, ще се бием с него до смърт. И за да не се чувствате тъжни сами, нека Иванушка остане с вас: той е още много млад, за да влезе в битка.

Не - казва Иван, - не ми отива да стоя вкъщи и да те чакам, ще отида да се боря с чудото!

Старецът и старицата не спряха и не разубедиха Иванушка и екипираха и тримата сина за пътуването. Братята взеха саби дамаскини, взеха раници с хляб и сол, яхнаха добри коне и потеглиха.

Карали, карали и стигнали до някакво село. Гледат - наоколо няма нито една жива душа, всичко е изгоряло, разбито, има само една малка колибка, едва стои. Братята влязоха в колибата. Старицата лежи на печката и пъшка.

„Здравей, бабо“, казват братята.

Здравейте, добри другари! Накъде си се запътил?

Ние, бабо, отиваме на река Смородина, на Калиновия мост. Искаме да се борим с чудотворния съд и да не го допускаме на нашата земя.

О, браво, хванаха се за работа! В края на краищата той, злодеят, съсипа, ограби и умъртви всички. Съседните кралства са като топка. И започнах да идвам тук. Аз съм единственият останал от тази страна: явно съм чудотворец и не ставам за храна.

Братята прекарали нощта при старицата, станали рано сутринта и отново тръгнали на път.

Те се качват до самата река Смородина, до Калиновия мост. По целия бряг лежат човешки кости.

Братята намериха празна колиба и решиха да останат в нея.

Е, братя - казва Иван, - ние сме дошли в чужда посока, трябва да слушаме всичко и да се вгледаме по-отблизо. Да се ​​редуваме в патрулката, за да не пропуснем чудото Юдо през Калиновия мост.

Първата вечер по-големият брат отиде на патрул. Мина по брега, погледна река Смородина - всичко беше тихо, не виждаше никого, не чуваше нищо. Той легна под един храст и заспа дълбоко, хъркайки силно.

А Иван лежи в колибата и не може да заспи. Не може да спи, не може да спи. След като мина полунощ, той взе дамаския си меч и отиде до река Смородина. Гледа - по-големият му брат спи под един храст и хърка с цяло гърло. Иван не си направи труда да го събуди, той се скри под Калиновия мост, стоеше там, пазеше прелеза.

Изведнъж водите на реката се развълнуваха, орлите закрещяха в дъбовете - чудото Юдо с шест глави си тръгваше. Излезе до средата на Калиновия мост - конят се препъна под него, черният гарван на рамото му се надигна, а зад него настръхна черното куче.

Шестглавото чудо Юдо казва:

Защо се спъна, коне мой? Защо черният гарван започна? Защо, черното куче, настръхна? Или усещате, че тук Иван е селски син? Така че той още не е роден, а дори и да се е родил, не е годен за битка. Ще го сложа на едната ръка и ще го ударя с другата - само ще го намокри!

Тук изпод моста излезе селският син Иван и каза:

Не се хвали, чудо мръсно! Без да застреляте ясен сокол, е твърде рано да му оскубете перата. Без да разпознаете добрия човек, няма смисъл да го хулите. Нека направим всичко възможно; който победи, ще се похвали.

И така, те се събраха, изравниха се и се удариха толкова жестоко, че земята около тях стенеше.

Чудото Юд нямаше късмет: Иван, селски син, събори три от главите му с един замах.

Спри, Иване - селски син! - крещи чудото Юдо. - Дай ми почивка!

Каква почивка! Ти, чудо Юдо, имаш три глави, а аз имам една! След като имате една глава, тогава ще почиваме.

Пак се събраха, пак се удариха.

Иван селският син отсякъл чудотворната юда и последните три глави. След това наряза тялото на малки парчета и го хвърли в река Смородина, а шест глави постави под Калиновия мост. Той сам се върна в хижата.

На сутринта идва по-големият брат. Иван го пита:

Е, нищо ли не видяхте?

Не, братя, и муха не мина покрай мен.

Иван не му каза нито дума за това.

На следващата вечер средният брат отиде в патрул. Вървял, вървял, оглеждал се и се успокоявал. Катери се в храстите и заспа.

Иван също не разчиташе на него. След като мина полунощ, той веднага се екипира, взе острия си меч и отиде до река Смородина. Скрил се под Калиновия мост и започнал да пази.

Внезапно водите на реката се развълнуваха, орлите закрещяха в дъбовете - деветглавото чудо Юдо си тръгваше. Щом влезе в Калиновия мост, конят се спъна под него, черният гарван на рамото му се надигна, черното куче настръхна зад него... Чудото на коня - по страните, враната - по перата, кучето на ушите!

Защо се спъна, коне мой? Защо черният гарван започна? Защо, черното куче, настръхна? Или усещате, че тук Иван е селски син? Значи той още не се е родил, а ако се е родил, не е годен за битка: ще го убия с един пръст!

Иван, селският син, изскочи изпод Калиновия мост:

Чакай, чудо Юдо, не се хвали, първо се заеми с работата! Все още не се знае кой ще го вземе.

Иван като размаха сабята дамаскина веднъж, два пъти, шест глави отсече от чудо-юда. И чудото Юдо удари Иван на коленете и заби земята в сиренето. Иван, селският син, грабна шепа пръст и я хвърли право в очите на противника си. Докато Чудото Юдо бършеше и почистваше очите си, Иван отряза другите му глави. След това взе тялото, наряза го на малки парчета и го хвърли в река Смородина, а деветте глави постави под Калиновия мост. Върна се в хижата, легна и заспа.

На сутринта идва средният брат.

Е, пита Иван, нищо ли не видя през нощта?

Не, нито една муха не прелетя близо до мен, нито един комар не изписка наблизо.

Е, щом е така, елате с мен, братя мили, ще ви покажа и комар, и муха!

Иван доведе братята под Калиновия мост и им показа чудодейните Юдови глави.

"Вижте", казва той, "какви мухи и комари летят тук през нощта!" Не трябва да се карате, а да лежите на печката вкъщи.

Братята се засрамиха.

Сънят, казват, падна...

На третата вечер самият Иван се приготви да тръгне на патрулка.

„Аз, казва той, отивам на страшна битка, а вие, братя, не спите цяла нощ, слушайте: като чуете свирнята ми, пуснете коня ми и се притечете на помощ.

Иван, селски син, дойде до река Смородина, застана под Калиновия мост и чакаше.

Щом мина полунощ, земята се разтресе, водите в реката се развълнуваха, бурни ветрове завиха, орли закрещяха в дъбовете... Дванадесетглавото чудо Юдо изязди. Всичките дванадесет глави свирят, всичките дванадесет пламтят с огън и пламък. Конят на чудото Юда има дванадесет крила, козината на коня е медна, опашката и гривата са железни. Щом чудото Юдо яздеше на Калиновия мост, конят се препъна под него, черният гарван на рамото му се оживи, черното куче зад него настръхна. Чудо Юдо кон с камшик отстрани, врана на перата, куче на ушите!

Защо се спъна, коне мой? Защо черният гарван започна? Защо, черното куче, настръхна? Или усещате, че тук Иван е селски син? Значи още не се е родил, а и да се е родил, не е годен за битка: само ще духна и прах няма да остане от него!

Ето Иван, селският син, излезе изпод Калиновия мост:

Престанете да се хвалите: за да не се опозорите!

Ти си Иване - селски син! защо дойде

Да те погледна, силата на врага, да тества силата ти.

Защо трябва да опитате моята крепост? Ти си муха пред мен.

Иван, селският син на чудото, отговаря:

Нито съм дошъл да ви разказвам приказки, нито да слушам вашите. Дойдох да се бия до смърт, да спася добрите хора от теб, проклетнико!

Иван замахнал с острия си меч и отсякъл три глави на чудото Юда. Чудото Юдо вдигна тези глави, прокара огнения си пръст върху тях - и веднага всички глави израснаха отново, сякаш никога не бяха падали от раменете си.

Иван, селският син, изживя лошо: чудото Юдо го оглушава със свирня, изгаря го с огън, обсипва го с искри, забива го в земята до колене в сирене. И той се смее:

Не искаш ли да си починеш и да се оправиш, Иване, селски син?

Каква ваканция! Според нас - удряй, нарязвай, не се грижи за себе си! - казва Иван.

Той подсвирна, излая и хвърли дясната си ръкавица в колибата, където останаха братята. Ръкавицата счупи всички стъкла на прозорците, а братята спят и не чуват нищо.

Иван се събра, замахна пак, по-силен от преди, и отсече шест глави на чудо-юда.

Чудото Юдо вдигна главите си, нарисува огнен пръст - и отново всички глави бяха на мястото си. Той се нахвърли върху Иван и го удари до кръста във влажната земя.

Иван вижда, че нещата са зле. Той свали лявата си ръкавица и я хвърли в колибата. Ръкавицата проби през покрива, но всички братя спяха и не чуха нищо.

Третият път Иван, селският син, замахнал още по-силно и отрязал девет глави на чудото-юда. Чудото Юдо ги вдигна, нарисува ги с огнен пръст - главите израснаха. Той се втурна към Иван и го заби в земята до раменете му.

Иван свали шапката си и я хвърли в колибата. Този удар накара колибата да залитне и почти да се претърколи върху трупите.

Точно тогава братята се събудили и чули коня на Иванов да цвили силно и да се скъсва от веригите.

Те се втурнаха към конюшнята, спуснаха коня и след него самите те изтичаха на помощ на Иван.

Конят на Иванов се затича и започна да бие с копита чудото Юдо. Чудото-юдо изсвири, изсъска и започна да сипе искри по коня... А Иван, селският син, междувременно изпълзя от земята, свикна и отряза огнения пръст на чудо-юдото. След това да отрежем главите му, да отсечем всяка една, да нарежем торса му на малки парчета и да хвърлим всичко в река Смородина.

Братята притичват тук.

О, вие, сънливци! - казва Иван. - Заради твоя сън едва не загубих живота си.

Братята му го доведоха в колибата, измиха го, нахраниха го, напоиха го и го сложиха да спи.

Рано сутринта Иван стана и започна да се облича и обува.

Къде стана толкова рано? - казват братята. - Щях да си почина след такова клане.

„Не“, отговаря Иван, „нямам време за почивка: ще отида до река Смородина да си търся шала“, пусна го той.

Лов за теб! - казват братята. - Хайде да отидем в града и да си купим нов.

Не, трябва ми този!

Иван отиде до река Смородина, премина на другия бряг през Калиновия мост и се промъкна до чудотворните каменни стаи на Юда. Той се приближи до отворения прозорец и започна да се ослушва дали не са намислили нещо друго. Той гледа - три чудотворни жени на Юда и майка му, стара змия, седят в стаите. Те седят и си говорят.

Най-големият казва:

Ще отмъстя на Ивана, селския син, за моя мъж! Ще изпреваря, когато той и братята му се върнат у дома, ще внеса топлината и ще се превърна в кладенец. Те ще искат да пият вода и ще се пръснат от първата глътка!

Хубава идея ти е хрумнала! - казва старата змия.

Вторият каза:

И ще изпреваря себе си и ще се превърна в ябълково дърво. Ако искат да ядат ябълка, ще бъдат накъсани на малки парчета!

И на теб ти хрумна добра идея! - казва старата змия.

И аз - казва третият - ще ги направя сънливи и сънливи, а самият аз ще изтичам напред и ще се превърна в мек килим с копринени възглавници. Ако братята искат да легнат и да си починат, тогава ще бъдат изгорени с огън!

Змията й отговаря:

И ти хрумна добра идея! Е, скъпи мои снахи, ако не ги унищожите, утре аз самата ще ги настигна и ще ги глътна и трите.

Иван, селският син, изслуша всичко това и се върна при братята си.

Е, намери ли си носната кърпичка? - питат братята.

И си заслужаваше времето!

Заслужаваше си братя!

След това братята се събраха и се прибраха.

Пътуват през степите, пътуват през ливадите. А денят е толкова горещ, че нямам търпение, жаден съм. Гледат братята – има кладенец, в кладенеца плува сребърен черпак. Казват на Иван:

Хайде, братко, да спрем, да пием една студена вода и да напоим конете.

Не се знае каква вода има в този кладенец”, отговаря Иван. - Може би гнило и мръсно.

Той скочи от добрия си кон и започна да сече и насича този кладенец с меча си. Кладенецът виеше и бучеше със зъл глас. Изведнъж мъглата се спусна, жегата намаля и не усетих жажда.

Виждате ли, братя, каква вода имаше в кладенеца! - казва Иван.

Дълго ли, късо ли, ябълково дърво видяхме. На него висят узрели и румени ябълки.

Братята скочили от конете и се канели да берат ябълки, но Иван, синът на селянина, изтичал напред и започнал да сече и цепеше ябълката с меч. Ябълковото дърво виеше и пищеше...

Виждате ли, братя, що за ябълка е това? Вкусни ябълки!

Яздили, яздили и много се изморили. Гледат - на полето има мек килим, а върху него има пухени възглавници.

Нека легнем на този килим и да се отпуснем малко! - казват братята.

Не, братя, няма да е меко да легна на този килим! – отговаря Иван.

Братята му се ядосаха:

Какъв гид си ти: това не бива, другото не бива!

Иван не каза нито дума в отговор, свали пояса си и го хвърли на килима. Крилата избухнаха в пламъци - нищо не остана на мястото си.

И с теб щеше да е така! – казва Иван на братята си.

Той се приближи до килима и използва меч, за да накълца килима и възглавниците на малки парченца. Той го наряза, разпръсна го настрани и каза:

Напразно, братя, ме роптаете! В края на краищата и кладенецът, и ябълковото дърво, и този килим - всички бяха чудодейни съпруги на Юда. Искаха да ни унищожат, но не успяха: всички умряха!

Караха много или малко - изведнъж небето потъмня, вятърът зави и бръмчи: самата стара змия летеше след тях. Отворила уста от небето до земята - иска да глътне Иван и братята му. Тук хората, не бъди глупав, извадиха един фунт сол от пътните си чанти и ги хвърлиха в устата на змията.

Змията се зарадва - тя помисли, че е уловила Иван, сина на селянина и братята му. Тя спря и започна да дъвче сол. И когато го опитах и ​​разбрах, че това не са добри хора, отново се втурнах в преследването.

Иван вижда, че бедата е неминуема - тръгва с пълна скорост коня си, а братята му го следват. Скочи и скочи, скочи и скочи...

Гледат – има ковачница, а в тая ковачница работят дванадесет ковачи.

Ковачи, ковачи — казва Иван, — пуснете ни във вашата ковачница!

Ковачите пуснали братята вътре, а зад тях затворили ковачницата с дванадесет железни врати и дванадесет ковани ключалки.

Змията долетя до ковачницата и извика:

Ковачи, ковачи, дайте ми Иван - селския син и братята му! А ковачите й отговориха:

Прокарайте езика си през дванадесет железни врати и тогава ще го вземете!

Змията започна да ближе железните врати. Облиза, облиза, облиза, облиза - облиза единадесет врати. Остана само една врата...

Змията се умори и седна да си почине.

Тогава Иван, селският син, изскочи от ковачницата, вдигна змията и я удари с всичка сила във влажната земя. Разпадна се на фин прах и вятърът разпръсна този прах във всички посоки. Оттогава всички чудеса и змии в този край изчезнаха и хората започнаха да живеят без страх.

И Иван, селският син и братята му, се върнаха у дома, при баща си, при майка си и започнаха да живеят и живеят, орат полето и събират хляб.